Тази последна за годината учебна седмица посветихме на Коледа. Този чакан от всеки празник, този изпълнен с надежди, копнежи и сбъднати желания момент, когато отново лицата на малки и големи грейват... Дали заради прегръдката на любим човек или пък заради онова скритото пакетче под елхата... Желан празник заради празничната суматоха вкъщи, заради чаканите коледари, идващи сякаш от време оно с наричания за вяра в бъдещето, заради спомените, разказвани от баба и дядо край камината. А може би го чакаме и заради онзи вълшебен миг, когато белобрадият дебел старец, едва ще премине през комина, ще си хапне курабийка, ще отпие глътка мляко и преди да си тръгне, ще изпразни чувала си под елхата...
Това вълшебно коледно настроение ни бе обхванало цяла седмица.
Пак захванахме старият спор - има ли го или не... дядо Коледа де... И разделени на две групи оспорвахме с доводи твърденията на противниците си. Това не ни попречи да прочетем книгата на Толкин "Писма от Дядо Коледа". Не ни попречи и да се опитаме като големия писател да напишем по едно писъмце до себе си от името на Дядо Коледа. А когато ги четохме, много се забавлявахме.
Не забравихме да направим и картички за родителите си и за приятелите си. Изработихме украса и накичихме класната ни стая. Избрахме си приказка, която драматизирахме и... зачакахме.
И дочакахме последният ден, в който пак заедно да празнуваме. Тази година наши помощници в приготвянето на почерпката ни бяха нашите родители. Заедно приготвихме и питка с паричка, и баница с късмети, и баклава, и... какво ли още не. Всичко бе толкова вкусно, защото бе направено от нас, и защото бяхме вложили толкова много старание и любов, за да се получи една страхотна коледна трапеза.
Празникът ни не мина без танци, а ние си обичаме най-много нашите, българските народни танци. Хем изиграхме приказката "Чудна свирка" - Ран Босилек, послушахме виртуозното изпълнение на кавал на Теодосий Спасов и си потанцувахме Ръченица и Право хоро.
Беше хубаво... повече от хубаво... чудото се случи и не ни се тръгваше... Но трябваше, за да се съберем отново заедно догодина...
А ти, който четеш сега това, запомни - по Коледа стават чудеса...
Няма коментари:
Публикуване на коментар