Вече можем да четем

  Буквите изучихме и вече

знаем с тях да пишем и четем.

С буквите отиваме далече,

с буквите се учим и растем.

С буквите започваме другарство-

най-добро другарство на света.

Те ни водят в приказното царство

на четмото и писмеността.

С буквите от днес ще ни говорят

книгите - вълшебници добри.

Буквите простор ще ни разтворят -

    ясно слънце ще ни озари.

      

     И пишехме внимателно и бавно всяко А и Б,

    малко или главно, днес от вчера по-добре.

И стихове, и приказчици чудни 

се учехме да сричаме във клас.

Затова, за нас е днеска празник светъл и голям,

че грамотни сме и много книжки ще четем.

           На високо ще застана и с усмихнато лице

           ще извикам колко мога: 

           АЗ ГРАМОТНО СЪМ ДЕТЕ!

Сбогом, миличко Букварче, мой приятелю любим!

Весело ми е макар, че трябва да се разделим!

С колко радост днес разтворих Новата читанка

И сама ми заговори, тя като другарче!

Всеки бързаше да разтвори читанката си и всеки прочете по нещо от нея...

Изучих  вече азбуката цяла -

като пъстра китка тя е нацъфтяла.

И когато искам да ми заговори,

книгата любима ще разтворя.

Служителките в библиотеката ни показаха колко много книги има. 

А ние се зарадвахме, че ще има мноооого да четем.

Обещахме, че ще пазим книгите като очите си.

Благодарихме на родителите си, 

че са до нас и ни помагат да се справяме с трудностите.

Щастливи се върнахме в класната стая, 

за да прочетем от Новата читанка 

първото стихотворение "Аз съм българче" от Иван Вазов.

ВЕЧЕ МОЖЕМ ДА ЧЕТЕМ!