Време за раздяла

Дойде мигът! 

Време е за раздяла... 

Време е за грейнали усмихнати лица, но и за мъничко тъга...

Притихналата класна стая за последен път ще приюти своите деца - учениците от 4.б клас.

Бялата дъска бе разтворила книга, в която да събере най-вълнуващите им спомени.

Чиновете развълнувани си говореха:

-Ееех ...! Толкова ли много време мина, откакто децата за пръв път дойдоха на училище!? Сякаш вчера беше като седнаха за първи път в клас. А днес трябва да се разделим с тях.

         - Хайде, хайде! Те ще се радват да се разделят с теб. Ти, там до прозореца, само ги изкушаваше да стават и  да гледат навън и ги разсейваше. А пък аз! Аз на първия ред само им помагах по-добре да гледат от дъската  задачите и по-добре да слушат г-жа Димова!

         - Да, бе, да! На тебе слагаха да седят само най-палавите, за да внимават и да ги вижда по-добре госпожата.

         /чува се тих плач /

         -Защо плачеш?

         -Как да не плача?! Вие се карате, а на мен ми е мъчно, че вече трябва да се разделим с четвъртокласниците. Класната стая ще е пуста и учениците няма да идват вече при нас!...

         -Не трябва да плачеш, а да се радваш, защото те вече пораснаха, знаят и могат много. Тук при нас се научиха да четат и пишат, да смятат... Тук при нас ден след ден станаха по-умни, по-добри, по-големи...

         - Ето, че звънецът бие! Тихо! Децата идват!

В стаята отново проехтя детски смях и децата започнаха да си припомнят и записват спомените си от първото ни приключение заедно, та чак до края на четвъртото...

Накратко разказаха през какво сме минали, как заедно сме учили и колко много се радват, че са заедно. Извиниха се на родителите си за грижите, които са им създавали и им казаха, че много ги обичат. 

Поздравиха и благодариха на своите учители - В. Димова и Д. Колева, които им връчиха най-тържествено свидетелствата за завършен четвърти клас и подаръци за спомен.

    Сякаш вчера беше 15 септември, когато за първи път си подадохме ръка и малките и неуверени момиченца и момченца прекрачиха училищния праг. Четири години по-късно пред мен стоят пораснали и уверени, отново деца, но богати със знания, с умения, с красиви преживявания и с много приятели.

    Опитах се  да ви дам знания, сила и криле. Опитах се да ви науча да бъдете добри хора, но и да мечтаете. Надявам се да съм се справила, защото сега трябва да полетите - да откриете своите интереси и стремежи и да начертаете пътя, по който ще тръгнете, за да осъществите мечтите си! Желая ви го от сърце!

    И ако някой ден имате нужда от приятел, с когото да споделите болка или радост, аз винаги ще бъда насреща.

Обичам ви!/Ваш първи учител - г-жа Димова/

              И през сълзи си обещахме, че пак ще се усмихнем, защото идва лято. 

Идва ваканция, която трябва да бъде наситена с много игри, усмивки и нови преживявания, 

които ще споделим, нооо... вече в ПЕТИ клас.

ДОВИЖДАНЕ, УЧИЛИЩЕ! 

ЗДРАВЕЙ, ЗАСМЯНО ЛЯТО!