Сбогом, четвърти клас!

Ако още вий не сте разбрали днеска тук сме се събрали

за този ден учебен, в този клас  - последен.

 Стига вече математика, стига български, граматика,

писмени контролни, човек, природа,четене и общество!

Първи час ще бъде - Обич и приятелство,

Втори – Спомени,

Трети – Поздрави!

Казва се приятел пръв. Но защо е той такъв?

Затова, че пръв полита в огъня да те спаси.

Пръв и без да се запита прав ли си  или не си.

Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв.

Ето за това се казва,  че приятелят е пръв.

Да, много хора ни подават ръка в нашия красив и светъл път, по който вече четири години вървим. Четири години труд в упоритост и вяра. Четири години приятелство, откровение и обич, смях и сълзи, сила и устрем. Крачки напред, но и крачки встрани. За да извлечем най-доброто от себе си. И да продължим като един неразделен, истински и щастлив клас  напред към новото и примамливото. 

А как започна всичко преди четири години?

 2-ри час – Спомени.

Спомени от Vili Dimova

Занизаха се ден след ден, година след година… и всеки час научавахме по нещо ново. Много трудности срещнахме, но не се изплашихме от тях! И вече знаем, че с труд всичко се постига!

А  сега е време да се поздравим  и заедно да се повеселим!

            Започва 3-ия  час – Поздрави.

Неусетно изминаха четири учебни години. Започнахме  когато бяхме едва 6-7 годишни. Нашите родители бяха онези, които ни доведоха за ръка до училището и се вълнуваха не по-малко от нас. Грижиха се за нас, помагаха ни, червяха се заради нас на родителските срещи, но бяха и горди с нашите успехи. Стараехме се да бъдем добри, но се случваше да допуснем и грешки.

Мамо, искам да ти кажа, татко, слушай ме и ти,

искам благодарност да изкажа за това, че с мене сте така добри.

 Ето ме, раста аз всеки ден, в радости  или в тревоги,

надявам се – добро дете, с което да сте горди.

Татко, благодарен съм ти аз, че ме учиш от живота повече да взема,

а без твоята подкрепа, мамо, аз нямаше толкова прегради да превзема.

Обичаме ви и ви благодарим!

    
Мило дете!

Дойде краят на учебната 2024/2025 година и ти завърши четвърти клас.

Времето, в което бяхме заедно, мина неусетно. Запомни, че няма невъзможни неща, когато вярваш в себе си! Няма граници за сърце, което мечтае! Истинските шампиони не се отказват. Те стават и продължават! Гледай напред! Светът те чака със своите звезди, предизвикателства и победи. А ти вече знаеш как да летиш. Обичаме те безкрайно! Винаги ще бъдем твоите първи вдъхновители, дáли ти криле за първия ти полет. Носи със себе си нашата вяра и обич. Ти си нашата гордост, защото си нашия герой! Върви смело напред! Лети! Време е за нови предизвикателства!

С много обич – твои първи учители - г-жа В. Димова и г-жа Д. Колева

16.06.2025 г. / гр. Тервел

Летете, пораснали бухалчета! 

И нека предстоящата ваканция да бъде наситена с много игри, усмивки и вълнуващи преживявания, които да споделите наесен, но вече в... ПЕТИ  клас!

В Е С Е Л О     Л Я Т О!

Книгите

 Месец април ни донесе много слънце, цветя, усмивки, игри и ... книги. Много книги! 

Благодарение на фондация "Детски книги" и Наградата "Бисерче вълчебно" се включихме в нов проект, чрез който да се създаде методика, която драстично да промени изграждането на умения у децата за четене с рабиране и да подобри функционалната грамотност. 

Получихме толкова много книги, че дълго ги разглеждахме и избирахме. Коментирахме заглавията, обсъждахме илюстрациите, установихме, че някои вече имаме и сме прочели. Да, бяхме много развълнувани и накрая всеки избра книгата, с която да започне четенето по проекта. И... класната стая притихна...

Но не задълго, защото се включихме в Априлското състезание по четене с разбиране на Книговище. Нашите най-активни читатели получиха своите грамоти и похвали. Росен, Есин и Ноян доказаха, че обичат да четат, но и че добре разбират и анализират прочетеното.

За да отпразнуваме Денят на книгата и авторското право, поканихме Саня и Пламена от осми клас, момичетата, които са били най-активните читатели и кръстници на ЧК "БухалЧета". Те ни прочетоха откъси от книгата "Мери Попинз" и споделиха интересни моменти от клубните им занимания, когато са били малки. 

А ние им разказахме какви занимания с книгите имаме сега и колко се вълнуваме за участието си в новия проект.

Настъпи и още един вълнуващ момент - да изберем книга от Наградата "Бисерче вълшебно" и да гласуваме. Направихме го и зачакахме с нетърпение резултатите. А когато те бяха обявени, много се зарадвахме, защото научихме, че победители са книгите, които харесахме и ние. 

А получихме и още една важна за всичкини награда...

Радостта ни премина, но наградите и признателността ни мотивираха да продължаваме да четем, за да летим и да откриваме нови и вдъхновяващи светове...

                            "За хвърчащите хора" - Валери Петров

Работа по проекти

Проект Слънчева система от Vili Dimova

Guess The от Vili Dimova

Продължиха работата по проекта и в час по компютърно моделиране

 

19 февруари 1873 година – велика и страшна дата за българския народ! 

България се прости с един от най-видните сисинове – Васил Левски.

Апостолът на свободата – с това име живее и днес споменът за Левски, 

обрекъл живота си в служба на отечеството.

Дяконът – монашеският му сан, синоним на отдаденост на великото дело – 

Освобождението на България от духовна и физическа тирания.

Васил Левски! Най-светлия образ в нашата история!

Той преобърна времето и го направи свое, доказвайки пред света, 

че българинът носи у себе си жаждата за свобода и справедливост.

С почит и преклонение днес и ние поднесохме цветя на паметника 

на най-великия българин, пример и за нас ...

Изработихме диплянка с идеите за свободна България, които Левски ни е посветил...

"Ведно с гордото име България днеска името Левски звучи.

 Виждам образа му легендарен с двете орлови, сини очи.

 Днес,  застанал смирено на Левски пред старинната кама,

 клетва давам да служа аз честно на теб, свещена българска земя!"

П О К Л О Н!

Най-празничният месец

Всичко започна на 1 декември. 

Първа получи своята украса елхата - гирлянди, играчки лампички и звездата. 

Стана по-красива от миналогодишната. И получи цялата ни обич и много усмивки.

После дойде ред на прозорците. Опитахме се да предизвикаме времето и да завали сняг като нарисувахме най-красивите бели къщички. 

Много се постарахме и с лампичките, които засветиха ярко и озариха класната стая.

Мултимедията се накипри с новата лилава топка, а вратата... май тя бе най-доволна, защото подаръците, които криеше в класната стая, са най-ценните и най-обичаните - децата.

После се заредиха празничните изненади. 

Гостуваха ни музикантите от Разградска филхармония "Проф. Димитър Ненов" с музикалната постановка "Дядовата питка". Децата чуха как звучат флейта, обой, кларинет, тромтет, тромбон и валтхорна. Включиха се в разказването на приказката и много се забавляваха.

Както всяка година в началото на декември, нашето училище организира благотворителен Коледен базар. И тази година ние се включихме със свои изделия - украшения за елха, свещници, венци и поздравителни картички. 

Включихме се и в украсяването на училиюната елха със собственоръчно изработени играчки.

А последната седмица бе истинско празнично предизвикателство 

за повдигане на Коледния ни дух. 

Понеделникът беше бяла под мотото "Днес да сме снежинки - бели, леки, усмихнати

и изпълнени с празнични идеи!"

Облечени в бяло се опитахме да предизвикаме бурният вятър да ни довее сняг. Залепихме хартиени снежинки по вратите и по прозорците на класните стаи, пяхме

и танцувахме като снежинки с надеждата Баба Зима да ни чуе.

Вторникът ни премина под мотото "Оранжево настроение за ден, изпълнен с веселие, топлина и аромат на портокали!" За да сме здрави и силни, похапнахме заедно портокали и мандарини!

Синята сряда премина под мотото "Синьо небе - мечти и чудеса!"

Облечени в синьо, си пожелахме да се сбъдне чудото на желанията ни за повече доброта, повече съпричастност, повече толерантност и повече обич!

Зеленият цвят е символ на късмет, спокойствие, богатство, щедрост, но и на здраве и лечение.

В зеления четвъртък власт имаше ябълката и мотото "Зелена свежест – живот и надежда!"

За да растем здрави, силни, умни и щастливи, похапнахме вкусни и полезни ябълки - зелени, жълти и червени. И извикахме дружно: "Една ябълка на ден - бягай, докторе, от мен!"

Дядо Коледа и Снежанка ни изненадаха с ранното си посещение.

Обещаха ни, че щом сме били послушни цяла година, да очакваме много подаръци.

В празничният червен петък хапнахме вкусна питка с паричка, сладка баница с късмети, вкусни меденки и бонбони. Рецитирахме стихове, пяхме песни, играхме игри и потанцувахме.

Преди да се разделим, благодарихме на родителите си за вкусната почерпка. 

 

Позволихме на Коледният дух да влезе в сърцата и умовете ни

 и да ни направи по-добри, но и по-щастливи.

Нека магията на Коледа влезе в домовете ни и ни донесе здраве и благоденствие!

С много любов и топлина да споделяме радостта от празниците с близките си.

Да вярваме, че всяко ново предизвикателство е стъпка напред към постигане на мечтите ни.

Нека Новата 2025 година е по-добра - да носи здраве, повече щастливи усмивки,

повече постъпки за пример и много успехи!

В Е С Е Л И П Р А З Н И Ц И!