петък, 23 декември 2016 г.

И пак е Коледа!

     И пак е Коледа! И пак сме заедно!
     Тази последна за годината учебна седмица посветихме на Коледа. Този чакан от всеки празник, този изпълнен с надежди, копнежи и сбъднати желания момент, когато отново лицата на малки и големи грейват... Дали заради прегръдката на любим човек или пък заради онова скритото пакетче под елхата... Желан празник заради празничната суматоха вкъщи, заради чаканите коледари, идващи сякаш от време оно с наричания за вяра в бъдещето, заради спомените, разказвани от баба и дядо край камината. А може би го чакаме и заради онзи вълшебен миг, когато белобрадият дебел старец, едва ще премине през комина, ще си хапне курабийка, ще отпие глътка мляко и преди да си тръгне, ще изпразни чувала си под елхата...
     Това вълшебно коледно настроение ни бе обхванало цяла седмица.
     Пак захванахме старият спор - има ли го или не... дядо Коледа де... И разделени на две групи оспорвахме с доводи твърденията на противниците си. Това не ни попречи да прочетем книгата на Толкин "Писма от Дядо Коледа". Не ни попречи и да се опитаме като големия писател да напишем по едно писъмце до себе си от името на Дядо Коледа. А когато ги четохме, много се забавлявахме.
     Не забравихме да направим и картички за родителите си и за приятелите си. Изработихме украса и накичихме класната ни стая. Избрахме си приказка, която драматизирахме и... зачакахме.

     И дочакахме последният ден, в който пак заедно да празнуваме. Тази година наши помощници в приготвянето на почерпката ни бяха нашите родители. Заедно приготвихме и питка с паричка, и баница с късмети, и баклава, и... какво ли още не. Всичко бе толкова вкусно, защото бе направено от нас, и защото бяхме вложили толкова много старание и любов, за да се получи една страхотна коледна трапеза.



     Празникът ни не мина без танци, а ние си обичаме най-много нашите, българските народни танци. Хем изиграхме приказката "Чудна свирка" - Ран Босилек, послушахме виртуозното изпълнение на кавал на Теодосий Спасов и си потанцувахме Ръченица и Право хоро.

     Беше хубаво... повече от хубаво... чудото се случи и не ни се тръгваше... Но трябваше, за да се съберем отново заедно догодина...



А ти, който четеш сега това, запомни - по Коледа стават чудеса...



събота, 15 октомври 2016 г.

Национална седмица на четенето

Тази седмица при нас беше много вълнуващо. Взехме участие в националната седмица на четенето.

От 10 до 14 октомври 2016 г. Министерството на образованието и науката проведе за втора поредна година Национална седмица на четенето. Инициативата е част от плана за действие към Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020 г.).

Тази година бяхме поканени от г-жа Росица Ковачева да гостуваме на групата й в ЦДГ "Детелина". Зарадвахме децата с драматизации на приказките "Трите прасенца", "Лисицата и котката" и любимата на всички "Дядо и ряпа". Децата бяха изненадани и много ни ръкопляскаха. Това наше "представление" показахме и на първокласниците от Първи "В" клас, които бяха очаровани и ни гледаха и слушаха с голям интерес. Потопихме ги и в поетичния свят на великата българска поетеса Дора Габе като им прочетохме няколко нейни стихотворения за деца.




А в деня за творческо писане споделихме кои са любимите ни книги и любимите ни литературни герои. Поспорихме кой е по-голям палавник Пипи или Емил и  коя е най-хубавата българска приказка. Всички дружно рецитирахме стихотворението "Обич" на Дора Габе. Накрая написахме есета на тема "Моята книга и/или моят телефон", като уточнихме, че все още предпочитаме да се забавляваме с книгите пред забавлението с мобилните си телефони.



Получихме изненада от г-н Костадин Станчев, който ни подари портрет на Апостола на свободата.



В края на седмицата имахме и друга изненада, която бе за един рожденик - Мерт, но всички бяхме във възторг, когато Щурият професор ни "пусна" в своята Щура лаборатория




С това предизвикателство се справихме. 
Очакваме с нетърпение следващото! 

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Започна се...



ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН / Елисавета Багряна

Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина —
в села и градове, навред кънти.

Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско слънце озарен,
начало на живота ни прекрасен —
как радостен си, пръв учебен ден!

И ние с трепет за четвърти път прекрачихме прага на нашето училище. 




Марина ни покани на танци...


С Рени изпяхме песен за първият учебен ден...


С Мия, Игнат и Дани сърцата ни затанцуваха в ритъма на правото хоро...


Директорът на СУ "Йордан Йовков" поведе първокласниците...


А класната ни стая ни очакваше с притихналите чинове...






Тук думите не стигат, за да изразим чувствата, които изпитахме, когато отново седнахме на местата си.

И на Точките написахме най-съкровените си пожелания за новата учебна година... 
- да сме заедно
- да се учим
- да работим в екип
- по-често да се прегръщаме, вместо да се удряме
- да правим повече добрини
- да успяваме заедно
- да завършим успешно


А цветята... те изразяват уважението и обичта ни към нашите учители...



УСПЕШНА УЧЕБНА ГОДИНА! 


Със сълзи в очите си обещахме, 

че ще сме заедно и отново ще преживеем едно необикновено приключение,

 каквото е четвърти клас!