неделя, 28 октомври 2018 г.

Седмица на четенето

             Измина една вълнуваща седмица за нас. 
Отново се включихме в Националната седмица на четенето.
Тази година посветихме дейностите на любимката ни Пипи Дългото чорапче.


Участвахме в откриването като изпълнихме стихотворението на Мая Дългъчева - "Книжко мила"

Книжко мила с рокля пъстра,
разцъфти под мойте пръсти,
покажи ми своя цвят -
звук до звук и свят след свят!

Буквичките ме повеждат
и в пътечка се подреждат,
бягат, шепнат, криволичат -
на джудженца ми приличат...


С тях и аз, нали съм дребна, 
влизам в приказка вълшебна - 
миг, и дървеният стол 
се превърна във престол,


стаята - в дворец, на двора 
кестенът си бъбри с бора, 
хубава като кралица 
иде мама с тати - рицар!


Ех, каква си ми мъничка, 
а пък вече знаеш всичко! 
Книжко, с рокля на плисета, 
твойте думи ще ми светят,


с тях ще пораста голяма 
и когато стана мама, 
знам - и моето момиче 
като мен ще те обича!

Какичките - Мария, Йордана, Марина и Ипек от 6."В" клас ни прочетоха свои любими приказки.




Голяма изненада за нас беше посещението на таткото на Радослав. Той ни разказа интересни случки с книжки от своето детство и ни почете няколко забавни истории от любимата си детска книга "Най-златното злато"




Ръководството на училището пък ни изненадаха с театралната постановка "Буратино", 
където доста се посмяхме.


Сами изработихме "летящи" книжки, които показахме на приятелите си от другите класове и на родителите си.

                



Подредихме кът с книжки в класната стая. 
Разглеждаме ги с интерес и четем в междучасията.


 Учредихме си читателски клуб и се присъединихме към Фондация „Детски книги“, която стартира проекта „Читателски клубове „ Бисерче вълшебно“.
Така нашата читателска дейност продължава. Надяваме се да продължим приключението с още много и интересни книжки, които да ни заведат в непознати светове. 
Защото - Който много чете, той и много знае! 

четвъртък, 20 септември 2018 г.

Второкласник съм засмян!

За втори път звънчето зазвъня и отново в класната ни стая ни събра!
 Притихнали на чиновете ни чакат новите тетрадки и учебници.
 А бухалчетата ни носят красиви пожелания за нови приключения и много успехи.

Вече се чувстваме по-големи - 
ВТОРОКЛАСНИЦИ сме засмени! 



 Тръгваме отново заедно към второто голямо приключение в света на знанието! 

понеделник, 3 септември 2018 г.

Сбогом, Първи клас!


                Последният звънец удари. И ние сме на крак.
               Стои сред весели другари и учителят ни драг.
         
           И книгите ни върху чина отдъхват този час.
              Свърши учебната година, завърших я и аз!

          Любимата ни класна стая от гласове ехти.
              Дойде на ученето края, започват веселби!

         Сбогом на тетрадки сини! Сбогом, и ти - чин любим!
             Чантата ми днес е пълна само с песни и игри!



Има много игри, на които играят децата.
             Но най-добрите игри им донася горещото лято!

Колко много слънце! Колко синева!
             Пред красиви гледки погледът замира...
             Ала всяко лято носи и това –
             мене с теб разделя, тебе с друг събира!

Първи клас! Първи клас! Ти приятел беше с нас!

             „Сбогом!” -  казваме с тъга, но втори клас очаква ни сега!


четвъртък, 12 април 2018 г.

Вече можем да четем

  Буквите изучихме и вече
знаем с тях да пишем и четем.


С буквите отиваме далече,
с буквите се учим и растем.
С буквите започваме другарство-
най-добро другарство на света.


Те ни водят в приказното царство
на четмото и писмеността.
С буквите от днес ще ни говорят
книгите - вълшебници добри.
Буквите простор ще ни разтворят -
    ясно слънце ще ни озари.

      
     И пишехме внимателно и бавно всяко А и Б,
    малко или главно, днес от вчера по-добре.
И стихове, и приказчици чудни 
се учехме да сричаме във клас.
Затова, за нас е днеска празник светъл и голям,
че грамотни сме и много книжки ще четем.


           На високо ще застана и с усмихнато лице
           ще извикам колко мога: 
           АЗ ГРАМОТНО СЪМ ДЕТЕ!


Сбогом, миличко Букварче, мой приятелю любим!
Весело ми е макар, че трябва да се разделим!


С колко радост днес разтворих Новата читанка
И сама ми заговори, тя като другарче!
Всеки бързаше да разтвори читанката си и всеки прочете по нещо от нея...


Изучих  вече азбуката цяла -
като пъстра китка тя е нацъфтяла.
И когато искам да ми заговори,
книгата любима ще разтворя.


Служителките в библиотеката ни показаха колко много книги има. 
А ние се зарадвахме, че ще има мноооого да четем.
Обещахме, че ще пазим книгите като очите си.




Благодарихме на родителите си, 
че са до нас и ни помагат да се справяме с трудностите.


Щастливи се върнахме в класната стая, 
за да прочетем от Новата читанка 
първото стихотворение "Аз съм българче" от Иван Вазов.

ВЕЧЕ МОЖЕМ ДА ЧЕТЕМ!

четвъртък, 8 март 2018 г.

За мама

Няколко дни в класната ни стая витае трескава подготовка за празника на мама.
Всеки с голямо старание реже, лепи, рисува, оцветява и надписва... И защо?
За да зарадва мама...

МАМО

Калина Малина
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам.
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия.

Искам, мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивки светли да те грея.
Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли вечер да се сгушвам.

          


            

А ние с г-жа Колева БЛАГОДАРИМ за красивите цветя и милите пожелания!



ХУБАВ ПРАЗНИК, МАЙЧЕТА!