сряда, 1 юни 2016 г.

Ваканция, здравей!

Последният звънец удари. И ние сме на крак.
И книгите ни върху чина отдъхват този час.
Свърши учебната година, завърших я и аз!
Любимата ни класна стая от гласове ехти.
Дойде на ученето края, започват веселби!
Сбогом на тетрадки сини! Сбогом, и ти - чин любим!
Чантата ми днес е пълна само с песни и игри!

     Така започна и нашият последен учебен ден - с игри. Първата игра бе много интересна.   Затруднихме се, но се справихме. Всеки трябваше да напише името си на дъската. Да, обаче...   на глаголица! Когато учихме за светите братя Кирил и Методий, госпожата ни обеща, че ще научим и техните букви. Е, никак не са лесни, но пък са много интересни и се постарахме правилно да изпишем имената си.


   Втората игра бе математическа, но решавахме забавни задачи. Някои доста ни затрудниха, но не се отказахме и ги решихме. 
   Представихме и проектите, които подготвихме с помощта на родителите си - "Чужденец в град Тервел". Всеки се вълнуваше и притесняваше дали ще се представи добре. Учителите ни ни насърчиха и ние успяхме да разкажем за най-забележителните места в нашия град. Сега вече може да кажем на всеки, който иска да гостува и разгледа града ни да заповяда.





   После дойде и г-жа Иванова, която ни преподава английски език и с нея изгледахме филмчето "Изпит пред камера". Нашите учители ни увериха, че винаги ще се стараят да търсят и да откриват нашите таланти и да ни помагат да ги развиваме, така че да успяваме и да постигаме мечтите си.


   Когато настъпи най-очаквания момент - да получим бележниците си, сърцата ни затуптяха по-силно и всички притихнахме. 
   Всеки получи бележника си с весела ваканционна книжка - "Вълшебно лято", която да му е другарче през горещите летни дни.

   И тук трябваше да има снимки с усмихнатите ни лица и щастливи викове "Здравей, ваканция!", но... и госпожите ни бяха развълнувани, и забравиха да ни снимат... 

   Преди да се разделим отново се прегърнахме и си пожелахме весели ваканционни дни, а наесен... да се съберем отново, но в четвърти клас.



понеделник, 25 април 2016 г.

Маратонско четене

"Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. 

Те са най-достъпните и мъдри съветници, както 

и най-търпеливите учители."  /Чарлз Елиът

     Когато се включихме в този маратон не вярвахме, че ще е толкова интересно и забавно, но се доверихме на книгите и заедно го пробягахме. Да, включихме се в Националната инициатива Маратон на четенето. Началото бе през пролетната ни ваканция на 2 април - Денят  на детската книга. Всеки трябваше да почете или прочете поне една книжка и да разкаже за прочетеното, за емоциите, които е изпитал и за удоволствието от четенето. А краят на 23 април - световният ден на книгата и авторското право.
Няма дете, което да не обича да му четат приказки. Затова поканихме родителите си в клас да ни почетат свои или наши любими произведения. Първа се престраши майката на Мария. Прочете ни няколко приказки от различните континенти. Мария ни подари по един книгоразделител, направен от самата нея, а малкото й братче Никола ни подари по една лодка, направена от него и ни пожела да плаваме смело в света на книгите.

     Вторият ни гост беше майката на Марина. Тя ни разказа как вкъщи чете на дъщерите си и ни прочете няколко приказки. най-много ни хареса приказката "Добрите стопани" на Ас. Разцветников.  Всички заедно се посмяхме на Мързелан и Мързеланка. 

     А на нашите малки приятели от Първи "А" клас с кл. р-л Елена Георгиева представихме кратки театрални драматизации на приказките "Трите прасенца", "Лисицата и котката" и съвременен вариант на "Дядо и ряпа". Първокласниците много се забавляваха и бурно ни аплодираха. Подарихме им хартиени макети на приказни герои, които сами да изрежат и оцветят, а после да използват в свои драматизации на приказки. Преди да си тръгнат малките ученици ни поканиха да ни почетат от новите си Читанки, за да ни покажат, че и те вече са грамотни и с интерес ще четат книжки.


     Третият ни гост беше майката на Божидар. Тя ни прочете няколко стихотворения от "Приключенията на Красимир и Владимир" на Недялко Йорданов, няколко забавни истории за Маша и Мечока и поучителните басни от Езоп. Накрая ни подари книга за здравословното хранене /все пак мама Ели е медицински работник/. Отново слушахме с интерес и много се забавлявахме.

     Подарък от родителите си получихме и по една значка, която носихме до края на нашето маратонско четене.

     Междувременно Йордана, Марина и Мария написаха по едно есе на тема "Приключение с книгите... Дъга от думи" и се включиха в конкурса "Пенчо бре, чети!" на варненската библиотека "Пенчо Славейков". И Марина се класира на второ място, Дани получава грамота за отлично представяне, а Мия - поздрави за успешно участие, за което ги поздравяваме и се гордеем с техните успехи - КЛАСИРАНЕ



     Е, всяко нещо си има начало и край. Така и ние трябва да финишираме. Направихме го днес с посрещането на последният ни гост - бабата на Йордана. А тя е служител в градската библиотека. Прочете ни своя любима приказка от Леда Милева, разказа ни интересни случки от своята работа в библиотеката и ни подари интересна книга за държавите в Европа. 


     И цялото това маратонско четене нямаше да е толкова вълнуващо без помощта и подкрепата на нашите родители. Майката на Мария ни изненада като ни поздрави за успешното приключване и ни награди с грамоти, изработени от самата нея. Пожела ни да вярваме в себе си, да пазим приятелството си и да преследваме мечтите си. А майката на Божидар ни подари обещаната настолна игра с думи и ни пожела да продължаваме да сме все така любознателни и да не спираме да четем, защото само така ще можем и да мечтаем, и да сбъдваме мечтите си.

     Накрая Мария и Йордана ни прочетоха своите есета за приключението им с книгите. 

И всички вече добре знаем, че

КНИГАТА Е БЕЗЦЕНЕН ДАР 

И ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА.

вторник, 8 март 2016 г.

ЗА МАМА


Благодаря ти, мамо, за твоя топъл скут,
за майчиното рамо, за майчиния труд.
Благодаря ти още за ясния ми ден,
за грижите ти нощем, когато бдиш над мен.
За нежната закрила, за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила, благодаря ти аз!
/Асен Босев/









До твоето сърце голямо живея, расна всеки ден.
С поклон благодаря ти, мамо, и с лик от тебе озарен!

петък, 19 февруари 2016 г.

Помним те, Апостоле!

На Левски
Като планински ек в сърцето 
на всеки истински човек 
живее името му свето, 
дошло от мрачен робски век.
Мечти за правда и свобода 
го водеха по път нелек. 
За щастието на народа 
се борел и в студ, и в пек.
До сетния си земен миг 
ще те носим и ние в сърцата. 
Поклон пред светлия ти лик, 
Апостоле на свободата!
                                 /Лилия Кръстева, 11г./

Тази седмица посветихме на най-великият българин Васил Левски.

                           
 Посетихме градската библиотека, където разгледахме различни материали - документи, библиографии и различни художествени произведения посветени на живота и делото на Апостола на свободата. 


Служителката ни помогна като ни разказа, че много деца показват интерес към Левски и често четат книгите посветени на него.


Всеки си избра книга и нетърпение разлисти страниците й, за да прочете за делото на великия българин.


 


       
 Преди да си тръгнем ние благодарихме за помощта и подарихме на библиотеката нашата първа книжка "Приказни фантазии по Коледа". Служителката също ни благодари и каза, че винаги ще ни очаква с радост, за да ни разкрива магията на книгите.



Когато се върнахме в класната стая се опитахме да нарисуваме Левски, така както го направиха Мия, Дани и Аслъ


През седмицата научихме и стихотворението
Песен за Апостола
Асен Босев

Над Родината издига
стан хайдушкият Балкан —
неговия ръст достига
Левски — дивен великан!

Левски — верен вожд народен,
смел Апостол и храбрец,
предан, чист и благороден,
за правдив живот борец.

Той с потайни комитети
вред  родината покрил,
в тези комитети светил- 
лъч Апостола им бил.


А османските потери,
като кучетата зли,
душели да го намерят
с тъмни помисли-стрели.


Левски с тях се разминавал —
тук търговец, там овчар.
Тук с чалма ефенди ставал,
там с кобила — въглищар.


Със соколов поглед виждал,
крачел със сърце на лъв.
Свободата ни съзиждал -
сред опасностите - пръв.


На бесило бил обесен.
Но безсилен бил врагът.
Възвишил се е до песен
Левски в стръмния си път.

                       
 Днес гледахме драматизацията "Левски пред съда" и слушахме стихове, изпълнени от ученици от шести и седми клас.
 А после и самите ние рецитирахме и изработихме диплянка, в която записахме важни факти от живота и делото на Левски и негови думи, които да помним вечно.



             



В края на часа сведохме глави в знак на почит пред делото Апостола на свободата и изпяхме вече любимата ни песен "Кажи ми, горо,..."



Расте за свободата днес герой на всеки чин... 
Всеки вечно ще помни завета ти!
Тоя час на преклонение нивга няма да свършва!


И ще отеква дълбоко в гърдите ни -
ако утре в полетата твои почне нов по история час, 
моя родна земя на герои, 
 твоя първи герой , 
ще съм аз!

събота, 13 февруари 2016 г.

Рисуване

      Обичаме българските традиции и се учим да ги пазим и спазваме.
В часовете по изобразително изкуство се запознахме с българските традиции в грънчарството - как старите майстори са изработвали красиви стомни, кани и чинии и как са били изписвани, за да ни радват и до днес.
      Споделихме и показахме лични съдове, които използваме в бита или за украса.
      Опитахме се и ние да вложим старание и частица от себе си, за да нарисуваме най-красивите стомни и чинии...




Нарисувахме и кукли облечени в народни носии... не ни беше лесно, но се постарахме и наредихме куклите на хорце...