Бухалчета

Във гората тъмна, глуха бухал буха, бухал буха:

— Буху-буху! Със бухалка ще опухам всички малки

бухалчета, що не щат бухти сухи да ядат!

Във гората бухал буха. Бухалчетата го чуха.

Някои със бухта суха си напълниха търбуха.

Други бързо се обуха и си на петите плюха.

/Моника Стоянова/ 

И в нашата класна стая днес забухаха и полетяха бухалчета. 

Напълнихме търбухчетата им с пъстри есенни листа...

Четвъртокласници сме!

 Септември отново пристигна  

с вестта за настъпваща есен.

От сън се събуди, примигна,

звънчето запя свойта песен.

Училищен двор оживява,

изпъстрен със цветни букети.

Щастлив е от детската врява,

с усмивките слънчеви свети.

Приятели с радост се връщат,

събрали и здраве, и сили.

С безкрайната обич прегръщат

децата учителка мила.

Здравей, ти – училище родно,

отново сме заедно с тебе!

Тук уча, играя свободно

и зная – приятел си верен!

/Стих на  vodoleia(Мария)/

Йовкови дни

Всяка година, дните от 9 до 21 ноември, са празнични за нас - учениците от СУ "Йордан Йовков". Но тази година е много по-специална, защото училището ни навършва 70 години от основаването си. 

Дните, посветени на патрона на училището ни, винаги са изпълнени с трепет и вълнение, че отново ще се докоснем до творчеството на певеца на Добруджа... 

Нашето пътешествие с Йовковите герои започна на 9 ноември, когато се запознахме с неговият живот накратко, представен ни от сайта Вижте - новините на детски език. 

Прочетохме разказа на Йовков "Наша книга, наш език" и преписахме красиво част от текста като използвахме работен лист. бяхме много стрателни и се справихме чудесно.

В класната стая подредихме снимки, запечатали важни моменти от живота на писателя. 

Госпожа Димова ни прочете разказа "По жицата", а някои от нас изрясаха бялата птица - символ на надеждата, и тя - лястовицата "полетя" в нашата класна стая...

Госпожа Колева ни прочете разказа "По-маката сестра". А в стаята цареше мълчание. Усетихме тъгата, която Йовков е искал да сподели и ни стана мъчно за Айа.

В тези Йовкови дни посрещнахме и гости... 

Ученици от 4.б клас ни прочетоха откъси от прекрасния разказ "Песента на колелетата" и ни поставиха задача - да нарисуваме писаните каручки на Сали Яшар, но... с впрегнато конче отпред. А ние решихме това конче да е Черната кобилка или Айа. 

Признава ме си, че много се затруднихме, но се постарахме да предадем красотата на добруджанските каручки и вложихме много усърдие да нарисуваме кончетата. Вярваме, че каките и батковците от четвърти клас ще харесат нашите рисунки и ще ни поздравят за добре изпълнената задача.

 

А ние рисувахме с огромно желание, слушахме разказите на Йовков с трепет и вълнение, защото и ние като него, вярваме че света около нас е наситен с красота и доброта...

И ако следваме завета, който Йордан Йовков ни остави

 в творбите си, 

че красотата и добротата съвпадат 

и са ключът към един по-светъл и искрен свят, 

то нека да го използваме, 

за да сътворим този по-добър свят заедно.

Патронен празник

 В необичайна обстановка празнуваме по необичаен начин.

На 9 ноември поставихме началото на празничните дни. Тогава отбелязахме 140 години от рождението на писателя Йордан Йовков с препис на негови думи, които да следваме. А Саня и Пламена нарисуваха портрет на писателя.

За последвалите дейности отново заложихме на екипната работа. За изработването на таблото разпределихме задачите и подготовката започна. 

Първата група посветиха работата си на изготвянето на снимка на родната къща на Йовков. 

Втората група - художниците, нарисуваха някои от героите на Йовков.

Третата група ни прочетоха разказа "По жицата" и избраха да препишат вълнуващи моменти. 

Четвъртата група издириха и ни прочетоха какво са написали и казали български писатели, издатели и общественици за творчеството на певеца на Добруджа. 

И този път родителите ни бяха първи помощници. Някои от тях, които са били ученици в нашето училище, ни разказаха как са празнували, когато са били малки. Установихме, че и ние спазваме и до днес традицията. 

Но тази година май ще я променим, защото обстоятелства, независещи от нас, го налагат. 

Но не ще забравим думите на Йовков:

„Думата е страшно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”.

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората" 

"Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто” 

Доброто у хората ще търсим и ние!

Отново на училище

Ето, че свърши. Лятото. 
С него и тя си отиде. Ваканцията. 
Дойде денят. 15 септември. 
И то запя. Звънчето. И ни събра. Отново!

Училището отвори врати и покани децата отново в класните им стаи. 

Но този 15-ти е необикновен. 

Носим маски, за да се пазим от Covid-19. 

Научихме се да играем на гоненица с този вирус и сега вярваме, че няма да ни хване, 

защото учебната година започна и ни обеща много предизвикателства и приключения. 

Пожелахме си да е здрава, спокойна, ползотворна и приключенска!

Здравей, четвърти клас! 
И теб ще покорим!

Дистанционно обучение

Кой би си помислил, че ще ни сполети такава беда?!
Гледали сме толкова много филми за кризи и зарази, и за извънредни положения, и за карантини, но май не сме си взели поука.
Дано никога повече не се повтори това, което преживяхме тази година през март и април!
Обичаме предизвикателствата, но за това не бяхме подготвени. 
Че кой ли беше?!

Обаче се справихме! 
Бързо се организирахме и пак се събрахме. 
И пак заедно продължихме обучението си, въпреки всички трудности, които срещнахме.
Сега сме щастливи, че сме преживели нещо различно!
Нещо, което ще ни направи по-силни, по-здрави и по-мъдри!

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ в Wakelet  

Ноемврийски срещи

     Като нежен пожълтял есенен листец отлетя и месец ноември. Богат на срещи и незабравими емоции ще остане в календара на третото ни приключение заедно.

     В началото бе сбирката... поредната ни сбирка на читателския ни клуб. Набелязахме си дейностите, разпределихме ги във времето и се захванахме с изпълняването им.
     Продължихме с четенето на книжките на Мая Дългъчева и обсъдихме нетърпението ни за новите книжки на "Бисерче вълшебно".

     Включихме се в Националната седмица на бащата с инициативата Татко чете. Посети ни бащата на Иван. Татко Николай ни прочете интересни притчи, разказа ни как и какво е чел като дете и как и какво е чел на сина си. Зададохме му много въпроси, както за четенето, така и за неговата професия на икономист. Беше интересно да разберем и от него, че е много важно да можем да се справяме добре със всякакви задачи по математика.

     Няколко дни след тази вълнуваща среща бяхме участници в забавна театрална постановка на софийски театър. Актьорите имаха нужда от още помощници, за да покажат на децата колко е важно да се хранят здравословно и в менюто им да присъстват плодове и зеленчуци. Е, ние влязохме в роята на ябълки, круши и полезните зеленчуци. Справихме се чудесно и получихме заслужени аплодисменти.

     На 21 ноември нашето училище празнува и ние се включихме в някои от инициативите. За да се представим добре, посетихме градската библиотека, където се запознахме с живота и творчеството на нашия патрон. Помощници ни бяха нашите учители г-жа Колева и г-жа Тодорова. Водач в света на книгите беше библиотекарят леля Цани.

      Разбира се, че си взехме и нови книжки, които да четем, докато чакаме номинациите на "Бисерче вълшебно".

      Не спираме да събираме и капачки, с които да пълним "сърцето" и да помагаме на други деца.

     На следващият ден седмокласниците бате Митко, кака Марина и бате Божидар ни прочетоха откъси от Йовковия разказ "Индже".

     Докато бяхме в библиотеката и разглеждахме снимки на дома на Йордан Йовков, ни заплени красотата на жеравненските къщи. Затова посетихме градския музей, където разгледахме добруджанската къща и бита на хората от миналото. В една от залите за занимания на музея се захванахме да майсторим малки макети от хартия на възрожденска къща.

 
      Завършек на ноемврийското ни приключение бе отново клубната дейност "Мама чете". Майката на Пламена беше наш гост. Мама Светла  ни прочете няколко български приказки с поука, подари ни книгата Малка детска енциклопедия и ни разказа какво е обичала да чете, когато е била малка като нас и какво чете сега на своите деца - Пламена и Мартин.

     А идва най-чаканият месец от годината...