Йовкови дни

Всяка година, дните от 9 до 21 ноември, са празнични за нас - учениците от СУ "Йордан Йовков". Но тази година е много по-специална, защото училището ни навършва 70 години от основаването си. 

Дните, посветени на патрона на училището ни, винаги са изпълнени с трепет и вълнение, че отново ще се докоснем до творчеството на певеца на Добруджа... 

Нашето пътешествие с Йовковите герои започна на 9 ноември, когато се запознахме с неговият живот накратко, представен ни от сайта Вижте - новините на детски език. 

Прочетохме разказа на Йовков "Наша книга, наш език" и преписахме красиво част от текста като използвахме работен лист. бяхме много стрателни и се справихме чудесно.

В класната стая подредихме снимки, запечатали важни моменти от живота на писателя. 

Госпожа Димова ни прочете разказа "По жицата", а някои от нас изрясаха бялата птица - символ на надеждата, и тя - лястовицата "полетя" в нашата класна стая...

Госпожа Колева ни прочете разказа "По-маката сестра". А в стаята цареше мълчание. Усетихме тъгата, която Йовков е искал да сподели и ни стана мъчно за Айа.

В тези Йовкови дни посрещнахме и гости... 

Ученици от 4.б клас ни прочетоха откъси от прекрасния разказ "Песента на колелетата" и ни поставиха задача - да нарисуваме писаните каручки на Сали Яшар, но... с впрегнато конче отпред. А ние решихме това конче да е Черната кобилка или Айа. 

Признава ме си, че много се затруднихме, но се постарахме да предадем красотата на добруджанските каручки и вложихме много усърдие да нарисуваме кончетата. Вярваме, че каките и батковците от четвърти клас ще харесат нашите рисунки и ще ни поздравят за добре изпълнената задача.

 

А ние рисувахме с огромно желание, слушахме разказите на Йовков с трепет и вълнение, защото и ние като него, вярваме че света около нас е наситен с красота и доброта...

И ако следваме завета, който Йордан Йовков ни остави

 в творбите си, 

че красотата и добротата съвпадат 

и са ключът към един по-светъл и искрен свят, 

то нека да го използваме, 

за да сътворим този по-добър свят заедно.

Седмица на четенето

             Измина една вълнуваща седмица за нас. 

Отново се включихме в Националната седмица на четенето.

Тази година посветихме дейностите на любимката ни Пипи Дългото чорапче.

Участвахме в откриването като изпълнихме стихотворението на Мая Дългъчева - "Книжко мила"

Книжко мила с рокля пъстра,
разцъфти под мойте пръсти,
покажи ми своя цвят -
звук до звук и свят след свят!

Буквичките ме повеждат
и в пътечка се подреждат,
бягат, шепнат, криволичат -
на джудженца ми приличат...

С тях и аз, нали съм дребна, 

влизам в приказка вълшебна - 

миг, и дървеният стол 

се превърна във престол,

стаята - в дворец, на двора 

кестенът си бъбри с бора, 

хубава като кралица 

иде мама с тати - рицар!

Ех, каква си ми мъничка, 

а пък вече знаеш всичко! 

Книжко, с рокля на плисета, 

твойте думи ще ми светят,

с тях ще пораста голяма 

и когато стана мама, 

знам - и моето момиче 

като мен ще те обича!

Какичките - Мария, Йордана, Марина и Ипек от 6."В" клас ни прочетоха свои любими приказки.

Голяма изненада за нас беше посещението на таткото на Радослав. Той ни разказа интересни случки с книжки от своето детство и ни почете няколко забавни истории от любимата си детска книга "Най-златното злато"

Ръководството на училището пък ни изненадаха с театралната постановка "Буратино", 

където доста се посмяхме.

Сами изработихме "летящи" книжки, които показахме на приятелите си от другите класове и на родителите си.

                

Подредихме кът с книжки в класната стая. 

Разглеждаме ги с интерес и четем в междучасията.

 Учредихме си читателски клуб и се присъединихме към Фондация „Детски книги“, която стартира проекта „Читателски клубове „ Бисерче вълшебно“.
Така нашата читателска дейност продължава. Надяваме се да продължим приключението с още много и интересни книжки, които да ни заведат в непознати светове. 

Защото - Който много чете, той и много знае! 

Второкласник съм засмян!

За втори път звънчето зазвъня и отново в класната ни стая ни събра!

 Притихнали на чиновете ни чакат новите тетрадки и учебници.

 А бухалчетата ни носят красиви пожелания за нови приключения и много успехи.

Вече се чувстваме по-големи - 

ВТОРОКЛАСНИЦИ сме засмени! 

 

 Тръгваме отново заедно към второто голямо приключение в света на знанието! 

За празника на училището

„Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и

 да търся у тях преди всичко доброто” 

    Тези думи на патрона на нашето училище, певеца на Добруджа и човека, който най-добре разбира човешката душа, Йордан Йовков, вдъхновиха и нас - малките второкласници. 
    Включихме се в Йовковата седмица като започнахме с четене на произведенията от читанките ни, посветени на доброто и надеждата. Прочетохме "Песен за доброто" на Недялко Йорданов и научихме песента "Продавач на надежда" на Джани Родари, разказахме за добрини, които ние сме направили и споделихме колко доволни и щастливи сме се почувствали в онзи момент, когато са ни благодарили за сторената добрина. 
    Включихме се и в инициативите подети от по-големите ученици. Подредихме си кът, посветен на Йордан Йовков и прочетохме и записахме негови мисли, за да ни служат за пример в живота.

   Прочетохме част от разказа "По жицата":

„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.” 

      Вдъхновени от надеждата, че бялата лястовица ще ни избави от бедите, решихме да направим 62 бели лястовици, с които да отбележим и годишнината от създаването на нашето училище. За да ни помогнат се включиха и другите малки ученици от вторите и третите класове. 

Участвахме и в реализирането на националната инициатива "Чети с мен" на Йовкови разкази. Какички от 8 клас дойдоха и ни прочетоха разказа "Серафим", а ние им прочетохме част от "Звездна вечер"

Много ни харесаха и ни включиха в училищния вестник в рубриката Малък коментар

И в тази седмица, всеки от нас получи своя урок по любов и човечност.

Разбрахме, че е по-добре да си добър и да помагаш.

 Разбрахме, че трябва да вярваш в себе си, че можеш да се справяш с трудностите, стига да поискаш. 

Разбрахме, че има още много какво да научим от Йордан Йовков. 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, РОДНО УЧИЛИЩЕ!