четвъртък, 5 декември 2013 г.

Театър на пръсти




Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва –
тя се не поклаща.
Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича дядо хваща.
Двама се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Баба внучка вика. Малката Иглика припва баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Внучка Шарка вика. Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Всички се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Шаро Маца вика. Маца от зимника тича и се хваща.
Дружно пак напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Най-подир Писана вика и Гризана.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват,
вкъщи я замъкват.
И там всички с нея сладко се гостили. 

И ние днес изработихме от хартия героите на тази чудесна приказка и се забавлявахме, докато си я разказвахме заедно...



Припомнихме си и поуката от приказката <Сговорна дружина - планина повдига. > 




Обещахме си да помним винаги поговорката, защото и ние сме сговорна дружина.





2 коментара:

  1. Браво! Чудесно сте се забавлявали! Няма и съмнение, че сте сговорна дружина. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Наистина беше така - децата знаят приказката и я изиграха безпогрешно.

      Изтриване