Когато
сутрин слънцето огрее
креватчето
ми с първите лъчи
над
мене мама тихичко се смее
и
свежда нежно ласкави очи.
Когато
вечер слънцето залязва
зад
сините далечни планини
тя
дълго чудни приказки разказва
гласът
и нежно в стаята звучи.
Любима
мамо, майчице добричка,
когато
сбъркам ти не се сърди,
аз
още съм немирна малка птичка,
но
обич има в моите гърди!
/от нета/
Няма коментари:
Публикуване на коментар