На екскурзия

    Да! Екскурзия! Не каква да е, а дългоочаквана!
    Два дни далеч от дома, далеч от мама и татко. Някои ни казаха, че сме малки и няма да се справим, но ние не се отказахме и тръгнахме с нетърпение и хиляди очаквания за изненади и приключения.

Първата ни спирка беше крайно наложителна, а така успяхме да се възхитим на езерото. 

Преди да влезем в Арбанаси трябваше да похапнем, за да имаме сили за предстоящата разходка.

Насладихме се на гледката на Търново.

В Арбанаси посетихме вкопана църква и Констанцалиевата къща.

Ето ни вече на върха. На Царевец във Велико Търново. Най-много ни впечатли това, че в краката ни бе реката и всички къщи и хора...

 Не посмяхме да се качим в Балдуиновата кула, но си обещахме, че при следващото ни посещение ще сме по-смели.

 Ето че пристигнахме в хижа "Бачо Киро". Бързо се настанихме и отидохме да разгледаме Дряновския манастир.

 Когато седнахме на старинния чин, с изненада установихме, че той е много по-удобен от чиновете, на които сега седим. Искаше ни се да си го вземем...

 Поиграхме и в двора на манастира, където имаше и различни старинни предмети, няколко малки козички и един красив паун, който се оказа голям инат и не пожела да ни покаже великолепната си опашка.

Край манастира беше невероятно красиво!

 На сцената пяхме, танцувахме и рецитирахме.

 Послушахме реката и се опитахме да видим рибки в бистрите води.

 Вечерта бяхме доста изморени, но въпреки това си направихме пижамено парти. А когато си легнахме обещахме да спим "бързо", че на сутринта ни очакваха нови приключения - посещение в пещерата "Бачо Киро".

Вътре бе студено, но безкрайно интересно - видяхме прилепите, но не и мечката. Попяхме в концертната зала с надежда да я извикаме, но май беше излязла да си търси храна... 

Не искахме да си тръгваме от планината - беше толкова красиво - свеж въздух, птичи песни, бистра и студена планинска река, величествени скали... 

Ето и следващото място, което с нетърпение очаквахме да посетим - Априловската гимназия. Когато седнахме на чиновете със затаен дъх заслушахме разказа на екскурзовода, който ни пренасяше през различните етапи на българското училище. И пак си пожелахме тези удобни чинове да са и в нашите съвременни класни стаи, но... уви...

Нашето пътешествие свърши с посещение на Етнографски музей "Етъра", където видяхме различни занаяти, хапнахме различни вкусотийки, купихме подаръци и си направихме много снимки. 

Усмихвахме се, но ни се искаше това приключение да не свършва. 

С неохота се качихме в автобуса и потеглихме към родния град, където ни очакваха родителите ни, за да им разкажем какво видяхме и преживяхме на първото си пътешествие.