Сбогом, четвърти клас!

Ако още вий не сте разбрали днеска тук сме се събрали

за този ден учебен, в този клас  - последен.

 Стига вече математика, стига български, граматика,

писмени контролни, човек, природа,четене и общество!

Първи час ще бъде - Обич и приятелство,

Втори – Спомени,

Трети – Поздрави!

Казва се приятел пръв. Но защо е той такъв?

Затова, че пръв полита в огъня да те спаси.

Пръв и без да се запита прав ли си  или не си.

Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв.

Ето за това се казва,  че приятелят е пръв.

Да, много хора ни подават ръка в нашия красив и светъл път, по който вече четири години вървим. Четири години труд в упоритост и вяра. Четири години приятелство, откровение и обич, смях и сълзи, сила и устрем. Крачки напред, но и крачки встрани. За да извлечем най-доброто от себе си. И да продължим като един неразделен, истински и щастлив клас  напред към новото и примамливото. 

А как започна всичко преди четири години?

 2-ри час – Спомени.

Спомени от Vili Dimova

Занизаха се ден след ден, година след година… и всеки час научавахме по нещо ново. Много трудности срещнахме, но не се изплашихме от тях! И вече знаем, че с труд всичко се постига!

А  сега е време да се поздравим  и заедно да се повеселим!

            Започва 3-ия  час – Поздрави.

Неусетно изминаха четири учебни години. Започнахме  когато бяхме едва 6-7 годишни. Нашите родители бяха онези, които ни доведоха за ръка до училището и се вълнуваха не по-малко от нас. Грижиха се за нас, помагаха ни, червяха се заради нас на родителските срещи, но бяха и горди с нашите успехи. Стараехме се да бъдем добри, но се случваше да допуснем и грешки.

Мамо, искам да ти кажа, татко, слушай ме и ти,

искам благодарност да изкажа за това, че с мене сте така добри.

 Ето ме, раста аз всеки ден, в радости  или в тревоги,

надявам се – добро дете, с което да сте горди.

Татко, благодарен съм ти аз, че ме учиш от живота повече да взема,

а без твоята подкрепа, мамо, аз нямаше толкова прегради да превзема.

Обичаме ви и ви благодарим!

    
Мило дете!

Дойде краят на учебната 2024/2025 година и ти завърши четвърти клас.

Времето, в което бяхме заедно, мина неусетно. Запомни, че няма невъзможни неща, когато вярваш в себе си! Няма граници за сърце, което мечтае! Истинските шампиони не се отказват. Те стават и продължават! Гледай напред! Светът те чака със своите звезди, предизвикателства и победи. А ти вече знаеш как да летиш. Обичаме те безкрайно! Винаги ще бъдем твоите първи вдъхновители, дáли ти криле за първия ти полет. Носи със себе си нашата вяра и обич. Ти си нашата гордост, защото си нашия герой! Върви смело напред! Лети! Време е за нови предизвикателства!

С много обич – твои първи учители - г-жа В. Димова и г-жа Д. Колева

16.06.2025 г. / гр. Тервел

Летете, пораснали бухалчета! 

И нека предстоящата ваканция да бъде наситена с много игри, усмивки и вълнуващи преживявания, които да споделите наесен, но вече в... ПЕТИ  клас!

В Е С Е Л О     Л Я Т О!

 

19 февруари 1873 година – велика и страшна дата за българския народ! 

България се прости с един от най-видните сисинове – Васил Левски.

Апостолът на свободата – с това име живее и днес споменът за Левски, 

обрекъл живота си в служба на отечеството.

Дяконът – монашеският му сан, синоним на отдаденост на великото дело – 

Освобождението на България от духовна и физическа тирания.

Васил Левски! Най-светлия образ в нашата история!

Той преобърна времето и го направи свое, доказвайки пред света, 

че българинът носи у себе си жаждата за свобода и справедливост.

С почит и преклонение днес и ние поднесохме цветя на паметника 

на най-великия българин, пример и за нас ...

Изработихме диплянка с идеите за свободна България, които Левски ни е посветил...

"Ведно с гордото име България днеска името Левски звучи.

 Виждам образа му легендарен с двете орлови, сини очи.

 Днес,  застанал смирено на Левски пред старинната кама,

 клетва давам да служа аз честно на теб, свещена българска земя!"

П О К Л О Н!

Най-празничният месец

Всичко започна на 1 декември. 

Първа получи своята украса елхата - гирлянди, играчки лампички и звездата. 

Стана по-красива от миналогодишната. И получи цялата ни обич и много усмивки.

После дойде ред на прозорците. Опитахме се да предизвикаме времето и да завали сняг като нарисувахме най-красивите бели къщички. 

Много се постарахме и с лампичките, които засветиха ярко и озариха класната стая.

Мултимедията се накипри с новата лилава топка, а вратата... май тя бе най-доволна, защото подаръците, които криеше в класната стая, са най-ценните и най-обичаните - децата.

После се заредиха празничните изненади. 

Гостуваха ни музикантите от Разградска филхармония "Проф. Димитър Ненов" с музикалната постановка "Дядовата питка". Децата чуха как звучат флейта, обой, кларинет, тромтет, тромбон и валтхорна. Включиха се в разказването на приказката и много се забавляваха.

Както всяка година в началото на декември, нашето училище организира благотворителен Коледен базар. И тази година ние се включихме със свои изделия - украшения за елха, свещници, венци и поздравителни картички. 

Включихме се и в украсяването на училиюната елха със собственоръчно изработени играчки.

А последната седмица бе истинско празнично предизвикателство 

за повдигане на Коледния ни дух. 

Понеделникът беше бяла под мотото "Днес да сме снежинки - бели, леки, усмихнати

и изпълнени с празнични идеи!"

Облечени в бяло се опитахме да предизвикаме бурният вятър да ни довее сняг. Залепихме хартиени снежинки по вратите и по прозорците на класните стаи, пяхме

и танцувахме като снежинки с надеждата Баба Зима да ни чуе.

Вторникът ни премина под мотото "Оранжево настроение за ден, изпълнен с веселие, топлина и аромат на портокали!" За да сме здрави и силни, похапнахме заедно портокали и мандарини!

Синята сряда премина под мотото "Синьо небе - мечти и чудеса!"

Облечени в синьо, си пожелахме да се сбъдне чудото на желанията ни за повече доброта, повече съпричастност, повече толерантност и повече обич!

Зеленият цвят е символ на късмет, спокойствие, богатство, щедрост, но и на здраве и лечение.

В зеления четвъртък власт имаше ябълката и мотото "Зелена свежест – живот и надежда!"

За да растем здрави, силни, умни и щастливи, похапнахме вкусни и полезни ябълки - зелени, жълти и червени. И извикахме дружно: "Една ябълка на ден - бягай, докторе, от мен!"

Дядо Коледа и Снежанка ни изненадаха с ранното си посещение.

Обещаха ни, че щом сме били послушни цяла година, да очакваме много подаръци.

В празничният червен петък хапнахме вкусна питка с паричка, сладка баница с късмети, вкусни меденки и бонбони. Рецитирахме стихове, пяхме песни, играхме игри и потанцувахме.

Преди да се разделим, благодарихме на родителите си за вкусната почерпка. 

 

Позволихме на Коледният дух да влезе в сърцата и умовете ни

 и да ни направи по-добри, но и по-щастливи.

Нека магията на Коледа влезе в домовете ни и ни донесе здраве и благоденствие!

С много любов и топлина да споделяме радостта от празниците с близките си.

Да вярваме, че всяко ново предизвикателство е стъпка напред към постигане на мечтите ни.

Нека Новата 2025 година е по-добра - да носи здраве, повече щастливи усмивки,

повече постъпки за пример и много успехи!

В Е С Е Л И П Р А З Н И Ц И!

Ден на четенето

ЧЕСТИТ ДЕН НА ЧЕТЕНЕТО!

Сигурни сме, че иновациите започват с четене. И за да продължим да развиваме въображението си, не спираме да четем - ние, читателите от ЧК "БухалЧета" - СУ 'Йордан Йовков" - Тервел

В началото на седмицата проведохме първата среща на клуба. избрахме различни дейности, набелязахме книгите, които да прочетем до началото на обявяването на новите номинации от Наградата "Бисерче вълшебно". 

Книгите, които започнахме да четем са дневниците на един Дръндьо и "Училищни истории" на Позитивно образование с Теодора Пападопулова 

Изпълнихме и първото предизвикателспво, поставено от организаторите на Ден на четенето, а именно - да отговорим на въпроса Защо иновациите започват с четене?

Няколко деца отговориха ето така:

Росен: Иновацията е да развиваш нещо от добро към по-добро. Иновациите започват с четенето, за да знаеш какво да промениш и как да подобриш това нещо.

Днес съм читател, а утре ще бъда… земеделец.

Есин: Четенето е пътя към иновациите.

Днес съм читател, а утре ще бъда … медицинска сестра.

Пембе: Четенето е в основата на човешката грамотност. А без да си грамотен, не можеш да постигнеш нищо.

Днес съм читателка, утре ще бъда… фризьорка.

Анъл: Иновациите зависят от умението ни да мислим добре и да извличаме смисъла от прочетеното. Когато четем, ние трупаме знания от различни сфери. Анализирайки тези знания, ние търсим най-доброто решение на даден проблем и достигаме до нещо ново.

Днес съм читател, но утре ще бъда … лекар.

Петър: Защото всичко започва с четене. За да разбереш как да измисляш нови неща, първо трябва добре да познаваш старите. Четенето и тренировките ще ми помогнат да стана отличен състезател по мотокрос. А когато порасна – и добър учител по мотокрос.

Днес - 15 ноември, приехме гости - малките читатели от втори "Б" с кл. р-л  г-жа Мирослава Желязкова. Те ни прочетоха откъс от книгата "Училищни истории", която вече им е станала любима,  и ни поставиха предизвикателство - една седмица без електронно устройство. Макат и неохотно, се съгласихме да опитаме да изпълним предизвикателството.

За да покажем на първокласниците, че с ЧЕТЕНЕ започва всичко, посетихме първокласниците на г-н Диян Димов и им прочетохме една интересна история от книгата "Училищни истории". Подарихме им книга за зимата и коледните празници, както и табла, на които да си записват заглавията на прочетените от тях книжки, когато се научат да четат.

А няколко първокласничета ни изненадаха - те можеха да четат - и ни прочетоха весела история за палава катеричка и сърдит вълк.

На раздяла си обещахме, че книгите ще са наши верни приятели!

Завършихме този ден със забавна игра за четене - всеки читател си изтегли карта, на която бе описано как да прочете кратък текст. 

Например: Чети като робот; След всяко изречение лай като куче; След всяка прочетене дума казавай аррр. 

Искрено се позабавлявахме с тази игра. Един чудесен завършек на ден, изпълнен с вълнения и ... ЧЕТЕНЕ. 

З А Щ О Т О 

Ден на народните будители

 ЧЕСТ  И  СЛАВА,  ВЕЧНА  СЛАВА,

ВАМ  БУДИТЕЛИ  НАРОДНИ!

ВАШ"ТА  ПАМЕТ  ВДЪХНОВЯВА

КЪМ  ДЕЛА  ЗА  СВЕТЛИ  ДНИ,

КЪМ  ДЕЛА  ЗА  СВЕТЛИ  ДНИ!

/Добри  Христов/

С много старание и съзнание за почит и преклонение пред делото на българските просветители, книжовници и революционери, посветихме няколко дни в изготвянето на постери с ликовете и заветни думи на българските будители.

Тяхното дело ни вдъхновява да растем добри хора, да се учим усърдно, да пазим и да предаваме знанието за вековната ни култура, за да имаме успешно бъдеще.

Запознахме първокласниците на г-н Димов с делото на някои от българските просветители и революционери. 

Прочетохме им откъси от "История славянобългарска"  на Паисий Хилендарски 

и от "Рибния буквар" на Петър Берон.

Малките ученици ни подариха празнични знаменца, 

които сами бяха изработили по случай Деня на народните будители.

ПОКЛОН, БУДИТЕЛИ НАРОДНИ!