Дойде мигът!
Време е за раздяла...
Време е за грейнали усмихнати лица, но и за мъничко тъга...
Притихналата класна стая за последен път ще приюти своите деца - учениците от 4.б клас.
Бялата дъска бе разтворила книга, в която да събере най-вълнуващите им спомени.
Чиновете развълнувани си говореха:
-Ееех ...! Толкова ли
много време мина, откакто децата за пръв път дойдоха на училище!? Сякаш вчера
беше като седнаха за първи път в клас. А днес трябва да се разделим с тях.
-
Хайде, хайде! Те ще се радват да се разделят с теб. Ти, там до прозореца, само
ги изкушаваше да стават и да гледат
навън и ги разсейваше. А пък аз! Аз на първия ред само им помагах по-добре да
гледат от дъската задачите и по-добре да
слушат г-жа Димова!
-
Да, бе, да! На тебе слагаха да седят само най-палавите, за да
внимават и да ги вижда по-добре госпожата.
/чува се тих плач /
-Защо
плачеш?
-Как
да не плача?! Вие се карате, а на мен ми е мъчно, че вече трябва да се
разделим с четвъртокласниците. Класната стая ще е пуста и учениците няма да идват вече при нас!...
-Не
трябва да плачеш, а да се радваш, защото те вече пораснаха, знаят и могат
много. Тук при нас се научиха да четат и пишат, да смятат... Тук при нас ден
след ден станаха по-умни, по-добри, по-големи...
- Ето, че звънецът бие! Тихо! Децата идват!
В стаята отново проехтя детски смях и децата започнаха да си припомнят и записват спомените си от първото ни приключение заедно, та чак до края на четвъртото...
Поздравиха и благодариха на своите учители - В. Димова и Д. Колева, които им връчиха най-тържествено свидетелствата за завършен четвърти клас и подаръци за спомен.
Сякаш вчера беше 15 септември, когато за първи път си подадохме ръка и малките и неуверени момиченца и момченца прекрачиха училищния праг. Четири години по-късно пред мен стоят пораснали и уверени, отново деца, но богати със знания, с умения, с красиви преживявания и с много приятели.
Опитах се да ви дам знания, сила и криле. Опитах се да ви науча да бъдете добри хора, но и да мечтаете. Надявам се да съм се справила, защото сега трябва да полетите - да откриете своите интереси и стремежи и да начертаете пътя, по който ще тръгнете, за да осъществите мечтите си! Желая ви го от сърце!
И ако някой ден имате нужда от приятел, с когото да споделите болка или радост, аз винаги ще бъда насреща.
Обичам ви!/Ваш първи учител - г-жа Димова/
И през сълзи си обещахме, че пак ще се усмихнем, защото идва лято.
ДОВИЖДАНЕ, УЧИЛИЩЕ!
ЗДРАВЕЙ, ЗАСМЯНО ЛЯТО!
