Една радостна вест, която споделиха родителите на моята ученичка Мия - победител в конкурс на издателство "Просвета".
Ето и разказа на Мия за нейната първа ваканция:
Моята първа ваканция
Това е моята първа ваканция. Аз завърших първи клас и с нетърпение и вълнение очаквах тези ваканционни дни. Много мислих и не знаех какво ще се случи през това лято. Още първият ден започна много интересно.
Стоях си аз в градинката пред блока и до мен се спря едно малко кученце. То беше толкова малко и гладно. Кучето е моето любимо животно. Аз много се зарадвах - помислих си, че това е моят подарък за първата ми ваканция. Мама и татко ми позволиха да го задържа. Бях много щастлива - ето това е вече истинска ваканция. Имах и домашен любимец. Грижех се за него, купувах му храна, хапченца и гумени играчки. Сутрин бързах да закуся и да си играя с него. Запознах го и с моите приятелки Иви и Дани. С моя брат Никола много се забавлявахме и си говорихме, че това е най-хубавата ваканция. На деня на детето му купих каишка – розова, с панделка, защото нашето куче беше момиченце и го кръстихме Рокси. На следващия ден след 1 юни, когато отидох да изведа Рокси на разходка, не я открих.
Моя домашен любимец го нямаше. Много се натъжих, търсих го навсякъде и много плаках и сега когато си спомням, отново се натъжавам и много ми липсва.
Моите родители ми купиха същия ден рибки, за да ме зарадват. Отново имах домашни любимци, но Рокси ми липсваше.
Грижех се за рибките, но все си мислех за кученцето. Една сутрин, когато хранех рибките, видях, че едната риба има малки рибки - около 50. Не знаех, че една риба може да има толкова малки. Това беше голяма изненада и радост за мен. Цял ден ги наблюдавах и броих, обърквах ги и пак започвах. Много бяха интересни. Аз отново бях щастлива и си мислех, че ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО.
Стоях си аз в градинката пред блока и до мен се спря едно малко кученце. То беше толкова малко и гладно. Кучето е моето любимо животно. Аз много се зарадвах - помислих си, че това е моят подарък за първата ми ваканция. Мама и татко ми позволиха да го задържа. Бях много щастлива - ето това е вече истинска ваканция. Имах и домашен любимец. Грижех се за него, купувах му храна, хапченца и гумени играчки. Сутрин бързах да закуся и да си играя с него. Запознах го и с моите приятелки Иви и Дани. С моя брат Никола много се забавлявахме и си говорихме, че това е най-хубавата ваканция. На деня на детето му купих каишка – розова, с панделка, защото нашето куче беше момиченце и го кръстихме Рокси. На следващия ден след 1 юни, когато отидох да изведа Рокси на разходка, не я открих.
Моя домашен любимец го нямаше. Много се натъжих, търсих го навсякъде и много плаках и сега когато си спомням, отново се натъжавам и много ми липсва.
Моите родители ми купиха същия ден рибки, за да ме зарадват. Отново имах домашни любимци, но Рокси ми липсваше.
Грижех се за рибките, но все си мислех за кученцето. Една сутрин, когато хранех рибките, видях, че едната риба има малки рибки - около 50. Не знаех, че една риба може да има толкова малки. Това беше голяма изненада и радост за мен. Цял ден ги наблюдавах и броих, обърквах ги и пак започвах. Много бяха интересни. Аз отново бях щастлива и си мислех, че ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО.
Браво на Мия! От сърце й желаем да продължава да радва
родителите си и нас - нейните учители с успехите си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар