Показват се публикациите с етикет конкурс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет конкурс. Показване на всички публикации

сряда, 8 януари 2020 г.

Победител в конкурс

След като през декември Александра, Илайда, Емине и Пламена, развихриха въображенията си и написаха свои приказки, заедно ги изпратихме на конкурс - "Моите любими книжни герои в една история"

Днес организаторите на конкурса обявиха РЕЗУЛТАТИТЕ

Много сме щастливи да споделим, 
че ПЛАМЕНА ПЕТРОВА е победител
 в Първа група - 2. и 3. клас с разказа


В едно малко селце на име Льонеберя живеели Емил и неговото семейство. Баща му Ефраим Бил дърводелец, а майка му Снежанка не работела, защото трябвало да се грижи за шестте му по-малки братчета. Емил имал приятелка на име Пипи, която наричали и Дългото чорапче, защото винаги носела един дълъг и един къс чорап. Пипи също живеела в селото със своята малка сестричка Палечка. Баща ѝ Алфред бил конен ездач, а майка ѝ Анастасия била най-добрата сладкарка в Льонеберя.

Емил и Пипи били неразделни. Заедно ходели на училище, играели и вършели много пакости. Родителите им често ги наказвали. Емил заключвали в бараката за инструменти на баща му, а Пипи – в една пристройка до къщата им. Незнайно защо, Пипи вярвала, че там живеят феи.

Веднъж, докато бил наказан, Емил издялкал малко дървено човече, което нарекъл Пинокио. Още на следващия ден момчето показало Пинокио на приятелката си. Дни наред децата играели с дървеното човече, говорели му, но то така и не им отвръщало. Един ден Пипи се сетила, че може би феите, които вярва, че живеят в нейната пристройка, ще могат да вдъхнат живот на Пинокио. Веднага хукнали към пристройката да търсят феите. Когато стигнали, плахо отворили вратата и започнали да викат:

– Феиии... феички...

И изведнъж отнякъде наистина се появила мъничка фея, която приличала на пеперуда. Това била Тикърбел, която правела чудеса и сбъдвала мечти. Когато разбрала какво е желанието на двете деца, тя им обещала, че ще опита да го изпълни, но и те трябвало да ѝ помогнат. Желанието им можело да се сбъдне на Коледа, но само ако децата са послушни и помагат на родителите си. Пипи и Емил се зарадвали и обещали, че и те ще се постараят.

Изминал месец, а малките палавници не спирали да вършат добрини. На Коледа семействата на Емил и Пипи седнали заедно на празничната трапеза и всички били в очакване на чудо, но... Точно в полунощ, когато всички сладко спели, вълшебството се случило, мечтата на Пипи и Емил се сбъднала – Пинокио оживял.


Прочети още на: http://az-deteto.bg/istinsko-tchudo/19821/view.html






неделя, 29 декември 2019 г.

Приказки от деца


През декември, малко преди Коледа, нетърпеливи да видим новите книжки на "Бисерче вълшебно", решихме да напишем свои приказки. Александра, Пламена, Илайда и Емине развихриха въображението си и събраха различни литературни герои в една история. Изпратихме приказките им на КОНКУРС - "Моите любими книжни герои в една история".
На 8 януари 2020 г. ще разберем имената на наградените.

Ето и приказките:

На Александра - "Голямото приключение"

На Пламена - "Истинско чудо"





четвъртък, 28 май 2015 г.

Мечти

Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. 

 /Елеонор Рузвелт/


            И тъй като ние сме бъдещето и обичаме да мечтаем, то си позволихме да помечтаем за облика на нашия роден град. Провокира ни обявеният от общината конкурс "Искам да разкажа... Моята мечта за Тервел"






 Мечтаем за един по-красив град, в който живеят добри хора. 
Град, огласян от детски смях. 
Град, който да остане завинаги в сърцата ни. 

И кой знае... може пък един ден... точно ние - Мия и Дани да сбъднем мечтите си за родния ни град Тервел...

вторник, 4 ноември 2014 г.

Победител в конкурс на "Просвета"

Една радостна вест, която споделиха родителите на моята ученичка Мия - победител в конкурс на издателство "Просвета".


Ето и разказа на Мия за нейната първа ваканция:

                  Моята първа ваканция
            Това е моята първа ваканция. Аз завърших първи клас и с нетърпение и вълнение очаквах тези ваканционни дни. Много мислих и не знаех какво ще се случи през това лято.                   Още първият ден започна много интересно.
            Стоях си аз в градинката пред блока и до мен се спря едно малко кученце. То беше толкова малко и гладно. Кучето е моето любимо животно. Аз много се зарадвах - помислих си, че това е моят подарък за първата ми ваканция. Мама и татко ми позволиха да го задържа. Бях много щастлива - ето това е вече истинска ваканция. Имах и домашен любимец. Грижех се за него, купувах му храна, хапченца и гумени играчки. Сутрин бързах да закуся и да си играя с него. Запознах го и с моите приятелки Иви и Дани. С моя брат Никола много се забавлявахме и си говорихме, че това е най-хубавата ваканция. На деня на детето му купих каишка – розова, с панделка, защото нашето куче беше момиченце и го кръстихме Рокси. На следващия ден след 1 юни, когато отидох да изведа Рокси на разходка, не я открих.
            Моя домашен любимец го нямаше. Много се натъжих, търсих го навсякъде и много плаках и сега когато си спомням, отново се натъжавам и много ми липсва.
Моите родители ми купиха същия ден рибки, за да ме зарадват. Отново имах домашни любимци, но Рокси ми липсваше.
           Грижех се за рибките, но все си мислех за кученцето. Една сутрин, когато хранех рибките, видях, че едната риба има малки рибки - около 50. Не знаех, че една риба може да има толкова малки. Това беше голяма изненада и радост за мен. Цял ден ги наблюдавах и броих, обърквах ги и пак започвах. Много бяха интересни. Аз отново бях щастлива и си мислех, че ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО.

Браво на Мия! От сърце й желаем да продължава да радва
 родителите си и нас - нейните учители с успехите си!