За вас, родители! (3)

Думите, които не трябва да пропускаме да казваме на децата си.

Говорете на детето си:

1. Обичам те.

2. Обичам те независимо от всичко.

3. Обичам те дори когато си ми ядосана.

4. Обичам те дори когато съм ти ядосана.

5. Обичам те дори когато си далеч от мен. Моята любов ще е винаги с теб.

6. Ако можех да избера което и да е дете на Земята, пак бих избрала теб.

7. Благодаря ти.

8. Беше ми много приятно да играя с теб днес.

9. Любимия ми спомен е от деня, в който с теб се разхождахме (правихме нещо заедно).

Разказвайте му:

10. Какви са плановете ви.

11. Какво правите в момента.

12. Историята на неговото раждане.

13. За това как сте го наричали като бебе.

14. Как сте избрали името му.

15 Каква сте била на неговата възраст.

16. Как са се срещнали баба му и дядо му.

17. Кои са любимите ви цветове.

18. Как понякога и на вас ви е трудно.

19. Че когато го хванете за ръка и я стиснете три пъти това е вашият секретен код, чрез който му казвате: „Обичам те“

Слушайте:

20. Какво споделя детето ви докато сте в колата.

21. Какво ви разказва детето за играчките си и помислете колко е важно това за него.

22. С една секунда повече, отколкото си мислите, че имате търпение.

23. Чувствата, които стоят зад думите на вашето дете.

Питайте:
24. Как мислиш, защо се получи така?

25. Как мислиш, какво ще стане ако …..?

26. Как да си изясним това?

27. За какво мислиш?

28. Кой е най-приятния ти спомен от днес?

Показвайте:
29. Как да направи нещо, вместо да му го забраните.

30. Как да свири с листо.

31. Как да разбърква карти.

32. Как да реже хляб.

33. Как да сгъва дрехите си.

34. Как да търси информация когато и вие не можете да отговорите.

35. Обичта към партньора си.

36. Че да се грижиш за себе си е важно.

Отделете време:
37. Да гледате заедно как се строи къща.

38. Да погледате заедно птиците.

39. Да готвите заедно.

40. Да ходите заедно някъде.

41. Заедно да се поизцапате на двора.

42. Просто да поседите край детето си докато то играе.

Освободете се:
43. От чувството за вина.

44. От мислите как е трябвало да бъде.

45. От вашата потребност да сте прави.

Давайте:
46. Гледайте на детето си усмихнато, с добри очи.

47. Усмихвайте се, когато детето ви влиза в стаята.

48. Отвръщайте, когато детето ви докосва.

49. Първо установете контакт и после говорете, за да сте сигурни, че детето ви слуша.

50. Давайте възможност на детето само да се справи със своето недоволство (гняв, злост) и не бързайте да му помагате с това.

51. Намерете вашият собствен начин да зарадвате детето си.

     От cleverbook.net

За вас, родители! (2)

Уникални фрази, улесняващи общуването с децата

Тези малки трикове, които заместват обичайно използваните думи от родителите, когато децата ги вбесяват, ще помогнат да постигнете желания резултат и ще предотвратят скандалите и капризите. Ето кои са фразите, заместващи най-често използваните упреци към децата.

Опитайте се да:

1. Вместо нервното: „Хайде по-бързо, докога ще те чакам!”, кажете: „Внимание, старт! Тръгваме!”
2. Вместо заплахата, че ако не се изяде вечерята, няма да има десерт, използвайте следните думи: „След като тази мъъъъничка пържола изчезне от чинията, ще се появи нещо много вкусно!”.3. Вместо грубото: „Прибери си играчките!”, кажете със замечтан глас: „Ако беше вълшебник и можеше да си оправиш стаята…..”

4. Заместете сърдитото: „Не ми пречи!”, кажете: „Поиграй си малко сам, а когато се освободя ще си направим малък празник.”


5. Заменете недоволното: „Престани да мрънкаш, тениската с пирата е за пране, облечи тази, която ти давам.” И кажете: „Виж, това е братовчедката на пиратската ти тениска. Хайде да я облечеш!”

6. Вместо риторичното: „Ще си легнеш ли най-после?”, предложете: „Да ти покажа ли един хитър начин да се скриеш под завивката?”.

7. На мястото на безсилното: „Да не чувам: „Не искам!” неочаквано викнете: „Виж, дойде Капризчо, бързо го хвани, за да не ни разваля настроението!”

8. Вместо досадното: “Колко пъти да повтарям…”, кажете с тайнствен шепот: „Едно, две, три, предавам секретна информация… Повторете, какво чухте.”

9. Вместо менторското: “Изми ли си ръцете?”, направете следното предположение: „Хайде да се хванем на бас, че ако си измиеш ръцете водата ще е черна!”

Невероятно е, как се променя всичко, когато заместим обикновените забележки с нови думи и всичко се променя - интонацията, настроението ви, реакцията на детето. Струва си да опитате!
actualno.com

За вас, родители!

10 правила за създаване на силна връзка между родител и деца според титана на педагогиката Януш Корчак

Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател. Той се обръща към родителите в книгата си „Обичай всяко дете“. Мъдростта от изследванията му в областта на детското развитие остават ненадминати и ценни до днес.
Корчак е роден през 1878 и загива на 5 август 1942 в концлагера „Треблинка“, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва.
Корчак остава популярен сред руските източници с 10 заповеди – правила за родители, в които той е цитиран. Те са следните:

Правило № 1
Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

Правило № 2
Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той на трети и така… Това е необратимият закон на благодарността.

Правило № 3
Не изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

Правило № 4
Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот, според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоя, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца.

Правило № 5

Не унижавай детето си!

Правило № 6
Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем кого срещаме в детето си.

Правило № 7
Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

Правило № 8 Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не „нашето“ или „своето“ дете, а душа, която им е дадена за съхранение.

Правило № 9
Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

Правило № 10
Обичай детето си, дори ако то е неталантливо или неудачник, когато вече е възрастен човек.Общувай с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

 /От http://bradva.bg/

Ваканция, ура!

В стаята е тихо. 

Децата седят на местата си и гледат в захлас епизод от "Патиланско царство". 

И бухалчето е притаило дъх и се наслаждава на пъстрата класна стая. 

 Готови сме! 

Да! Последният учебен час в първи клас... настъпи!

Родителите ни и всички, които ни обичат са тук, за да видят нашия успех.

Започваме!

Последният час посветихме на игрите...

 Казахме стихове за буквите и техните славни създатели солунските братя Кирил и Методий. 

 Подредихме буквите по местата йм в азбучния замък и разказахме на родителите си защо са така разделени.

Всички заедно изпяхме "Върви, народе възродени..." и се почувствахме горди, че вече и ние сме грамотни!

Играта кръстословица ни разкри дума, скъпа за всички нас - България.

Разказахме какво сме научили за Родината и показахме, че много я обичаме.

 Гордо рецитирахме "Татковина" на П. Р. Славейков, "Родна стряха" на Ран Босилек 

и "Аз съм българче" на Иван Вазов.

 Палавата фея ни зададе приказни загадки, а ние успяхме да ги познаем всичките. Показахме, че много обичаме приказките и искаме да сме смели, красиви и добри като приказните герой.

Нашите учители се опитаха да ни затруднят с няколко математически задачи-шеги, но... ние разгадахме и тях!

И когато игрите свършиха, а пъстрите балони се поклащаха закачливо на сметалото, учителите ни, ни поканиха да си изберем по един, за да се приготвим и за последната игра. И не каква да е игра, а игра по пукане на балони. Защото в някои от тях имало "съкровище". учудването ни бе голямо, защото не очаквахме, че трябва да спукаме всички балони. Но "съкровище" всеки искаше и всеки побърза да спука своя балон.

 В стаята настана истинска бъркотия и пукотевица, но всички се забавляваха искрено и се надяваха в балона им да има "съкровище". 

 Е, не всеки спечели дума, но всеки добре се позабавлява. 

Сега трябваше да подредим думите в изречения, а изреченията в текст и ние го направихме с лекота.

 НИЕ ЗАВЪРШИХМЕ ПЪРВИ КЛАС!

СБОГОМ, КЛАСНА СТАЯ!

ЗДРАВЕЙ, ЗАСМЯНО ЛЯТО!

ЗДРАВЕЙ, ВТОРИ КЛАС!

Дойде дългоочакваният момент - получаването на удостоверенията. Всеки тръпнеше в очакване. Дали ще получи медал за отличните си резултати през първата си година в училище?! Да! Всеки се труди много. Всеки полага усилия и старание и... успя. Завърши първи клас. И всеки получи удостоверение, книжка с правописните правила, списък с книжки за лятото, а най добрите - медалче и грамота за отличните резултати.

А Дани получи специална грамота и подарък от училището и директорката за своите успехи в състезанието на СБНУ, където бе единствената участничка от нашето училище с три максимални резултата и единствената първокласничка, която участва във финалното състезание и се представи отлично. 

 Всички бяха много щастливи и се снимахме с първото ни свидетелство.

 А можете ли да си представите празник без торта?!

Беше пъстра и всеки искаше да "изяде" себе си...

Тортата беше много вкусна и всеки с облекчение сладко си похапна. 

Родителите ни бяха доволни от това, което видяха и много  горди с нас!

Да, завършихме успешно първи клас!

Сега ни чакат весели игри, плажа и морето, планината с бистрите си извори и чистия въздух и... книжките, които вече станаха наши най-добри приятели.

ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ, ПРИЯТЕЛИ! 

И ние участвахме...

   15.11.2013 г. /петък/ беше ден,  наситен с много емоции, породени от участието ни в отбелязването на две чествания:

   - 16.11.2013 г. - Международен ден на толерантността.
На тази дата през 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност.
Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира. 

    Включихме се като публика в инициативата на големите ученици от гимназиален етап, които ни  представиха презентация на тема "Толерантност – хармония в многообразието", раздадоха ни брошури, с които ни приканваха да сме добри и толерантни с всеки.

    - 17.11.2013 г. -  Почитаме паметта на жертвите в катастрофи
С резолюция на ООН от 2005 г. в третата неделя на месец ноември във всички страни по света се отдава почит и внимание към загиналите и пострадалите от катастрофи.

   В тази инициатива ние се включихме със свои рисунки, които подредихме редом с другите на по-големите си съученици. 
Отправихме призив и към родителите си - шофьори, да карат внимателно не само, когато и ние сме в автомобила, а винаги.

За вас, родители

Мили родители, моля прочетете тази статия и се опитвайте всеки ден да спазвате поне половината от дадените съвети! Само така ще може да се радвате и да сте щастливи, че сте родители!

ВРЕМЕ ЗА ВАШЕТО ДЕТЕ

"Един дълъг списък с неща за правене с вашето дете. Много бързо растат децата, затова се радвайте на всяка възможност и време да бъдете с тях и до тях. Да правите заедно различни неща. Времето минава много бързо и сега като си помисля за моите пораснали деца, честно съжалявам затова, че нямахме повече време заедно за тези неща, а гонехме срокове и задачи на работа или бяхме уморени за да откриваме заедно света."

За родителите

Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:

1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавия ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.

2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес.

3. Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когато ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.

4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.

5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: "Как мина днес", "Какви оценки изкара". Още по-лоши са ироничните подмятания "Е, размина ли ти се без двойка днес?" или "Кажи, двойкар, как е успехът?" Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.

6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои. Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.

7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.

8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга над уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрият начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.

9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.

10. Не стойте над главата му, когато подготвя домашните си. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата ("Не се бой, ще се справиш", "Давай, заедно ще успеем", "Аз ще ти помогна") и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.

11. Не правете с него пазарлъци от рода на: " Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да играеш на компютъра. Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че, учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока) и вие да се озовете в сложна ситуация.

12. Поне един час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Така то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно от него, и от радостите и от несполуките му.

13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника. А своите разногласия по повод кое е "правилно" и кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от самосебе си или, че постепенно ще натрупате опит. Животът на детето ви не е най-подходящият полигон за експерименти.

14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношенията, да не обсъждате вчерашната контролна и др. Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.

Родителска среща