За 24 май - най-българския празник

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТСКАТА КНИГА

Знаете ли, че днес е празник? 

Да! Празнуват книгите! 

И то не кои да е, а детските книги. 

Всички тези, книги, които са написани за децата. 

Всички тези книги, които учат децата да бъдат по-добри, да помагат на нуждаещите се, да се забавляват и да се справят в живота, но и да вярват, че те са уникални, талантливи и можещи. 

Ето и някои от героите, с които скоро ще се запознаем:

- най-веселото, най-забавното 

и най-силното момиче...

- най-палавото момче...

- най-палавите български дечица със своята строга баба...

- най-умните сред птиците...

- най-доброто мече...

- момчето-принц, което обича рози...

- и всички знайни и незнайни герои от приказките, които ни дават сила и увереност, но и много усмивки и забавления...

Мили родители, 

купувайте книги на децата си, 

за да се забавляват и докато четат, 

за да пораснат добри хора, 

за да успеят в живота си!

Вече мога да чета!

Аз съм Азбуката твоя –

имам тридесет лица.

Буквите ми щом узнаеш

с теб ще мога да чета.

Книжки весели, добринки,

пълни с приказки с картинки

за принцеси и царици,

за бедняци и грозници…

Аз съм азбуката твоя

имам тридесет деца.

Ако всички си научил,

хайде идвай! С теб на воля

да чета, чета, чета…

Да! 
Вече можем да четем и затова посетихме градската библиотека. 
Подготвихме стихове и песни за буквите, за книгите и за децата, 
които щом се учат - ще сполучат.

На нашият празник бяха и нашите родители, които много ни се радваха.

С трепет прекрачихме прага на тази съкровищница - библиотеката и бяхме нетърпеливи да разгледаме колкото се може повече книжки.

Казахме стихове за буквите и пяхме песнички за тях.

Сбогувахме се с Букварчето и се радвахме, че ще получим новата Читанка.

Прочетохме Молбата на книгата и обещахме пред всички, че ще пазим книгите си.

Библиотекарките ни потопиха в безценното съкровище на знанието като ни показаха много, много книжки. Всеки искаше да вземе своя книга и да зачете от вълшебните й страници. С треперещи от вълнение гласчета ние зачетохме...

Получихме брошури от служителките в библиотеката с правила как да пазим книгите си и какво още можем да правим в нашата библиотека.

Сърцата ни биеха неудържимо, защото предстоеше най-важният момент - да получим новите си Читанки...

Не искахме да напускаме това вълшебно място и си взехме късчета от съкровището - книжки с приказки...

Беше незабравим ден!

Няма да забравим никога Букварчето си и ще идваме често да черпим знания и оттук - от библиотеката, защото...